Понеже се оказа така, не ни остана нищо друго освен да подобрим картината до максимум, което и направихме след смяна на няколко антени и няколко усилватели, както и филтри против нашата пречеща ТВ на съседния канал.
Картината "заспа" точно когато заменихме вече ветерана "София-81" с модерен корейски телевизор "GoldStar"(старото име на сегашния LG). Понеже той имаше Телетекст, започнах да го използвам като един своеобразен вид Сигнал-Метър - ориентирах се по броя липсващи букви в текста колко точно е силен или слаб приетия сигнал, нещо, което не можех да правя със стария верен телевизор София-81.
На Голдстара някъде в средата на дестилетието при приятел на приятел му сложиха "Хипребанд тунер" с цел прием на всички програми, излъчвани по кабелната ТВ, защото обикновения вграден по подразбиране тунер вече не можеше да ги приеме всичките.
Понеже нормално антенният вход на телевизора беше само един ме мързеше да откачам и закачам двата кабела - на сръбската ТВ и на кабелната ТВ, и така с времето все по-рядко и по-рядко пусках на сръбската, защото през 90-те беше времето на пиратството - всичко се излъчваше по кабел, и този начин ставаше все по-интересен и атрактивен, нещо като нормален, достъпен прозорец към света след десетилетия комунистическа изолация.
Наистина само любопитството ми ме заставяше да проверявам нивата на сигнала от Бесна кобила от време на време, защото при наличен перфектен кабелен сигнал на Скай Мувис, МТВ, Евроспорт и т.н. все по-малко намирах причина да пускам ТВ пропагандата на Милошевич, която нонстоп тогава тръбеше как целия свят е крив и само Сърбия е права, как албанците, българите, румънците, унгарците, хърватите и изобщо всички съседи на Сърбия са сатани, а само сръбския (+ руския)народ е ангел.
Тогава се насаждаха всекидневно стереотипи как босненците били тъпи, черногорците мързеливи, българите винаги им забивали нож в гърба, унгарците само чакали да си вземат обратно Войводина и т.н. и т.н....
Не можех повече да слушам такива брътвежи и затова към края на десетилетието все по-рядко намирах причина да пусна телевизора си на сръбската ТВ. Поради това почти не се изненадах, и не ми залипсва сръбската първа програма когато през 1999г. НАТО ги бомбардира, определено обаче ми стана жал и яд за разрушените сръбски предаватели, особено за радио сигналите, идващи от Сърбия. 
Спомням си откъслечно някои ТВ емисии, излъчвани тогава през това дестилетие, както и успешни домашни сериали.
За съжаление 2-ра програма, която излъчваше почти целия спорт не се приемаше при нас, както и Тречи канал, който беше най-интересен.
По Тречи канал си спомням една емсия от началото на 90-те, наречена "Ко че кога", в която един мъж избираше жена задавайки по няколко въпроса и слушайки отговорите на всяка една от тях без да ги вижда, а накрая требваше да си избере една от тях, слепешком, като чак най-накрая му я показваха. Същото предаване вървеше и по нашата ТВ чак след 2000-та година, и то не за дълго, не си спомням как го наричаха у нас.
Друг спомен от веднага след казармата ми, или в последните й месеци от 1991г. беше този, че 3-ти канал преизлъчваше дълго време нонстоп CNN заради войната в Персийския залив.
